Компютърът за изграждания трябва да има директория, която да се ползва само от Jenkins. Укажете пътя до директорията. Най-добре ползвайте абсолютен път като /var/jenkins или c:\jenkins. Това е локален път — както се вижда на машината за изграждания. Няма нужда пътят да се вижда от командната машина.

Изграждащите машини не съдържат важни данни — всички настройки по задачите, журналите от изгражданията както и артефактите се държат на компания компютър, затова е напълно допустимо да се ползва временна директория като основна на подчинените машини.
Има полза директорията да не е временна, защото след рестартиране на машината тя остава и може да държи кеширани инсталациите на инструменти, или местата за изграждания. Това минимизира повтарящите се изтегляния на инструменти или ресурси от системите за контрол на версии при стартирането на ново изграждане след рестартиране.

Ако използвате относителен път като ./jenkins-agent, пътят се определя спрямо работната директория указана в Начина за стартиране.

• При стартиранията, при които Jenkins управлява пускането на агента, като например SSH, текущата директория най-често е една и съща, примерно домашната директория на потребителя.
• При стартиранията, при които Jenkins не ги управлява, като JNLP през командния ред или връзка за уеб браузъра, текущата директория може да се променя при всяко стартиране. В този случай ползването на относителен път може да доведе до проблеми.
  Най-често това са остарели работни места, инсталации на инструменти, което води до свършване на свободното дисково пространство.